Пътеката на Шаво

-СУПЕР!!!! Най-накрая съм сам! Айде пичове, да се разходим малко (филмиране)
Шаво тръгна по пътечката. Знаеше, че Ноа не го харесва много,но кво му пукаше? Можеше и сам да се оправя- да не би да е бебче?! Майтиена душеше неспокойно, Алаказам усети нещо и се намръщи. Лукарио на свой ред заръмжа, а Хонтър започна да се хили зловещо. Смехът му се чуваше навсякъде. Смееше се в очите на непознатото, а може би и на смъртта (не ми се мреееее ) Шаво продължи уверено. Никой не го забавяше, въпреки че би се радвал на човешка компания.....



П.П Не питайте що, тва е просто отделно пътешествие

Изведнъж се появи нещо страшно...нещо...но не беше само едно.Бяха три...

Всичките отскочиха назад. Навсякъде имаше прах.... Никой не виждаше нищо. Изведнъж Лукарио се стресна- беше разбрал какво е това. Майтена заръмжа отбранително, Алаказам се намръщи още повече, а Хонтър спря да се смее и застана по-сериозен. Шаво не знаеше кво става, но разбра че не е на добре. Вече започнаха да го побиват тръпки..... Чакаше да се махне прахта........

-Добре хайде Райчу ела да видим какво прави Шаво.Само гледай да не ни видим-каза Ноа и тръгна напред тичешком.
Незнаеше как ще се справи момчето.Надяваше се,че ще бъде толкова силен,колкото си мислеше.
-Мю,ела да гледаш.
Малкото розово покемонче се приближи и легна на главата на Ноа.

П.П Кажи ко има де че ми омръзна малко вече деееее

Ванката се бе отделил от групата, се съмняваше че дори някой е забелязъл и започна да търси Шаво.
Но изведнъж спря към него идваше нещо огромно...

Изведнъж се появиха Дилага и Палкия,които атакуваха всички покемони на Шаво и ги блъснаха в стената.

-Деееееба!!!!!!
Сички изквичаха (включително и Шаво).
-Алаказам, отблъсни ги с телепатия, после направи един голям отблъскащ щит! Лукарио, копаене, земетръс, изскочи и им набий една аура сфера! Майтиена, бърза атака за да ги разсееш, Хонтър размножи се и почвай да мяташ пиратки!!!!!
Момчето започваше борба с нещо адски силно и трябваше поне да оцелее.....

Двата покемона простоскочиха и предизвикаха огромно земетресение.После веднага започнахаа удрят с крлата си останалите покемони.Не смятаха да използват някъкви странни хватки.

-Няма да се предам- каза Шаво спокойно. Сега не беше времето да се пали, панира или да е нестабилен. Сега трябва да бъде най-концентриран.- Майтиена, тъмен пулс, Алаказам, психо разрез на камъните на Диалга и Палкия, Лукарио набивай им още аура сфери, Хонтър, топка от сенки.
Покемоните се развихриха и атакваха от всички страни.
-Лукарио, извади кокала и направи чопър!
Когато камъните се срутиха върху покемоните Шаво използва момента за една хитра атака:
-Алаказам, размени силите си с Диалга!!!........


Админа да каже дали се получава. Ама едва ли ще се случи......

За съжаление обаче,легендарните покемони ги нямаше....бяха..под земята.Те бързо атакуваха Алаказам с страшно бързи ритници.Диалга беше повален от Хонтър,но бързо се изправи.

-Тва че са легендарни покемони не значи че не можем да ги набием нали? Хайде, Лукарио, изсмукващ удър на Диалга, влез под земята и направи силна лапа на Палкия! Майтиена, докато Диалга е още малко зашеметена направи и сенчеста лапа и я забий в земята, обърни се към Палкия и тъмен пулс докато е във въздуха! Алаказам, ако атакуват Лукарио, Майтиена или Хонтър направи им отблъскващ щит! Хонтър, ти продължи с размножаването и половината от вас обстрелвайте със сенчести топки, а другите тровете с гас тия мазни легенди! Няма да се предадем! Ше има яко кеч!!!! Нали за това дойдохме тук?!
Покемоните за развихриха още повече заради трейнъра си, който беше ентусиезиран.
-Ако стане нещо, Хонтър ти поемаш новодошлите! Алаказам, знам че можеш да хийлваш, опитай се да хийлваш сички тук, ако им стане нещо!
Битката се развихряше, пещерата се тресеше, падаше прах. Шаво се чудеше "Какво ли правят другите? Какво ми пука?! Нека си правят квото си знаят, аз имам много по важна битка!!!". Дори в този момент той осаваше горд и не падаше духом, нито пък покемоните. Явно ги беше тренирал добре, за което се радваше много. Явно и те го обичаха.
-Продължавайте момчета, само така!......

Диалга и Палкия отново избегнаха атакита и направиха дупка в стената,като се скриха от многото удари.Но Шаво и неговите покемони не можеха да разберат това,защото имаше прах и те все още си мислеха ме легендарните покемони са още там-пред тях.

-Алаказам, бързо огромен отблъскащ щит около нас! Хийлвай сички наред!
Алаказам издигна щита и започна с хийлването.
-Не знаем какво ни очаква, но бъдете нащрек.....

Битката продължава утре....

Диалга се засили и направи DragonBreath,а веднага след това и Dragon Claw.
Алаказам беше на земята.

Добре сега, админе, виж че съм пуснал отблъскващ щит! Не можеш ей така да повалиш Алаказам. Всичките атаки се връщат към Диалга!


-Шаво се събуди от трясъците. Беше изминала една дълга и неспокойна нощ.
-Пак ли уе мама му стара! Да ви е*а в тъпите легенди! Кажи поне за ко ме нападаш поне? Страх ли те е от мен, Диалга???

-Просто за удоволствието.Отдавна не бяхме се били с някого.Сега трябва да вървим.Мястото ни вече е друго.Благодаря ти за това,че ми помогна да си спомня старите времена.

-Апф, тва комплимент ли беше? Айде стой да си лафим малко уе!

-Няма защо!Така или иначе повече може въобще да не ме видиш.Съжалявам много,че не мога да ти правя компания.Но сега е време да отидем при Покемон Парка.Там ни очаква стар приятел,готов на всичко за нас.Надявам се някой ден и ти да ми станеш,но може би времето не е сега,когато трябва да се размножаваме и да не останем просот легенди.

-Егати.... Добре айде, ама поне ше ме закараш ли до другите смешки там?- Шаво харесваше Диалга повече от Палкия- А? Кажи че ме мързи, плс.....

-Другите смешки?Странен език използвате.Много съжалявам,обаче аз не мога да телепортирам повече от един човек.

ПП:Чакай,че трябва да те добавя и в реда на писането.Повърви малко....

-Бахти! Донбре, айде...- каза Шаво малко разочарован и си тръгна. Покемоните му го последваха, но той ги прибра. Остави само Лукарио навън, за да му прави компания.
-И пак сме сами бе мама му стара! Егати късмета ! Ама както съм казвал и преди: по-яко е да си сам! Нали Лукарио?
Лукарио се усмихна. Все още не беше спокоен. Аурата на тази пещера не му харесваше. Шаво забелязваше това.
-Успокой се, Лукарио. Няма нищо, ще се оправим и сами.
"Искаше ми се да съм по-сигурен в това" помисли си Шаво. "Щеше да бъде яко ако можех да си говоря с Лукарио чрез телепатия...." И двамата продължиха сами по тъмните пътища на пещерата......